Monday, 10 December 2018

Мечта на колела

Мечта на колела

 Слънцето се издигаше бавно над Отава, обляло небето в огнени пламъци. Ния вдиша свежия въздух, но в него не усети познатия планински повей на Пирин. Този повей й липсваше всяка сутрин на път за офиса, разположен на единадесетия етаж в модерна стъклена сграда. Небето се спускаше ниско над пътя, необезпокоявано от назъбените хребети, които беше свикнала да вижда в детството си. Тя за пореден път се запита дали въобще някога ще обикне изгревите в Отава.
В банката обаче свикваше със завидна бързина. Отделът им се занимаваше с разследвания на клиенти, които се опитваха да получат ипотечни кредити с фалшиви документи. Ния завърши финанси в София по времето на кредитните милионери. Следеше по вестниците подробно всички покъртителни истории на ограбени хора. А по ирония на съдбата точно нейните родители загубиха всичките си спестявания в пирамидата Лайф Чойс, управлявана от канадския гражданин Майкъл Капустин в България.
Но това беше вече минало... С много къртовски труд Ния построи своя нов живот в Канада. Сигурността тук й харесваше.  Времето сякаш беше спряло. Хората не бързаха толкова много, както в София. Когато предадеше свой проект на началника си, получаваше коментарите му не веднага, а след няколко дни. Вече беше разбрала - в тяхната банка се държи на качествената работа. Началникът й не гледаше с добро око, когато ставаше нетърпелива и му задаваше въпроси дали е прегледал работата й. Тя лесно свикна с тази бизнес култура.
Но все пак се чувстваше напрегната и нащрек. Единствено беше естествена с една от колежките си - Жозе. Жената, около 50 годишна, беше от от Квебек и Ния говореше с нея на френски език. Това много се харесваше на Жозе, която беше принудена винаги да общува на английски език с колегите си от Онтарио. В този район на Канада понякога прехвърчаха искри между френско и англоговорящите канадци. Заради "враждата" по между им, те не бяха зле настроени към имигрантите.
- Справяш се с френския език много по-добре от редица колеги, хвалеше я Жозе. Но истината беше, че много от работещите в офиса въобще не знаеха френски. Ако Жозе отсъстваше, Ния се заемаше с обслужването на френски език. Каква пародия, българка да превежда!, мислеше си Ния.
Двете често отиваха заедно на кафе и се разхождаха след това. Жозе познаваше всички просяци в центъра на Отава. Говореше приятелски и на име с тях и никога не забравяше да им остави по някой долар. Но чудатостите й не свършваха с това. Миналото лято беше ходила в Куба с приятеля си и отнесе пасти за зъби и сапуни - помощи за нуждаещите се. В последствие се беше запознала с едно семейство с голяма дъщеря. Жозе покани през лятото съпругата и дъщерята на гости. И естествено плати билетите за пътуването. Води ги до Ниагарския водопад на екскурзия и дори проучва за университет на момичето в Канада.
- Разкажи ми за твоето семейство в България?, питаше любознателно Жозе. А Ния с подробности й разказваше за самотните си родители, които непрекъснато страдаха, откакто тя напусна страната...
- Човек трябва да следва мечтите си! Не се притеснявай!, успокояваше я канадската й приятелка.
Жозе беше също и голям професионалист. Изпипваше работата си до най-малкия детайл. Имаше много силно чувство за справедливост и граждански дълг. На основа на нейно разследване банката беше повдигнала обвинение към един от нечестните си клиенти. Жозе дава свидетелски показания в съда и клиентът получи тежка присъда. 
"Благодаря на Бог, че ме срещна с тази жена! От нея имам толкова много неща да науча!", често си мислеше Ния.
– От януари излизам в 6-месечен неплатен отпуск, каза един ден Жозе. От години мечтаем с моя приятел да обиколим Централна и Южна Америка с мотоциклет.
- Но Жозе, това може да бъде много опасно!, възкликна Ния.
- Не, Ния! Ние ще качим моторите на самолет до Аржентина и от там тръгваме обратно към Канада. Проучваме маршрута от много отдавна. Мечтите трябва да се следват. А това пътуване беше най-голямата ми мечта.
Януари бързо дойде, а Ния остана пак сама в мразовитата Отава. Жозе имаше блог, на който поне веднъж в седмицата публикуваше новини около пътуването. В продължение на 3 седмици обаче нямаше информация и Ния много се притесни. Дори се опита да й звъни по телефона. След няколко дни Жозе й се обади и й разказа, че не винаги има Интернет, за да пише. Беше стигнала вече до Колумбия...

Жозе се завърна от пътуването. Ния се видя с нея само един път, защото колежката й беше затрупана с работа. Винаги спешни задачи им пречеха да се видят на обяд. Докато колежката й спря да идва в офиса... Една сутрин началникът извика спешно целия отдел  в заседателната зала. Ния се разтревожи много. Някакво лошо предчувствие се загнезди в нея.

- Колеги, имам много неприятна новина! Снощи са открили рак в стомаха на Жозе, но шансовете не са никак добри!
Ния не можеше да повярва. Тази толкова широко скроена и силна жена не заслужава това! 
И в съзнанието й изплува един от техните разговори. Жозе беше права - мечтите трябва да се следват - днес и сега. Без отлагане. Защото утрешният ден може да има други планове за нас...

Friday, 7 December 2018

Фрагмент

Фрагмент

Защо си облякла новата рокля?
Навънка е късно
излизаш сама...
Завързала стегнато в плитка косите,
усмихваш се тъжно,
с очи - синева.

Защо си облякла новата рокля?
Оставаш в пространството
с празна ръка.
В съня си кошмарен
умираш от болка.
Избърсваш сълзите.
Ти пак си сама...

Ужасно сама.
Оставаш...