Нощта се врече в деня
а слънцето отказа да изгрее.
Роса намокри черната земя,
самотен облак жалостиво пее.
Димът загуби днес посоката
самотен облак жалостиво пее.
Димът загуби днес посоката
и бяга на кълба по стръмното.
Сълзите ми са минало от сън
и на кошмар обръщат тъмното.
Страхът от думата "Обичам!"
и на кошмар обръщат тъмното.
Страхът от думата "Обичам!"
показа ти несбъдната реалност.
Мъгла наведе се над словото,
облече те във сивата тоналност.
Изгубих утрото във времето,
а залезът е черно-бял и все линее.
Нощта се врече в обич на деня,
Мъгла наведе се над словото,
облече те във сивата тоналност.
Изгубих утрото във времето,
а залезът е черно-бял и все линее.
Нощта се врече в обич на деня,
No comments:
Post a comment