Нощта се врече в деня

Нощта се врече в деня

Нощта се врече в обич на деня,

а слънцето отказа да изгрее.

Роса намокри черната земя,
самотен облак жалостиво пее.

Димът загуби днес посоката

и бяга на кълба по стръмното.

Сълзите ми са минало от сън
и на кошмар обръщат тъмното.

Страхът от думата "Обичам!"

показа ти несбъдната реалност.
Мъгла наведе се над словото,
облече те във сивата тоналност. 

Изгубих утрото във времето,
а залезът е черно-бял и все линее.
Нощта се врече в обич на деня,

но слънцето отказа да изгрее...

Какво ме вдъхнови: Тъжен кадър уловен неотдавна от мен....