Friday, 1 December 2017

Нощта се врече в деня

Нощта се врече в деня

Нощта се врече в обич на деня,
а слънцето отказа да изгрее.
Роса намокри черната земя,
самотен облак жалостиво пее.

Димът загуби днес посоката
и бяга на кълба по стръмното.
Сълзите ми са минало от сън
и на кошмар обръщат тъмното.

Страхът от думата "Обичам!"
показа ти несбъдната реалност.
Мъгла наведе се над словото,
облече те във сивата тоналност. 

Изгубих утрото във времето,
а залезът е черно-бял и все линее.
Нощта се врече в обич на деня,
но слънцето отказа да изгрее...

Какво ме вдъхнови: Тъжен кадър уловен неотдавна от мен....





No comments: