Wednesday, 4 October 2017

Есенна соната

Есенна соната

Нежно с четка рисува,
твори в оранжево слънцето.
Тихо с флейта запява, 
засвирва сънено вятърът.
Листата си тръгват, отлитат -
късчета ефирни на времето.
Отиват на среща сезоните.
Там в юга топъл на вечното.
Търся прегръдка в уютното,
меко спокойствие и есенно.
А пътят с пътеки се слива,
изчезва плавно в безвремието.




No comments: