Friday, 27 October 2017

Есен в Отава

Есен в Отава

Студеното и топлото се търсят в Отава,
преплитат страстно своите цветове.
Листенца с дъх на българска жарава
създават във водата пъстри светове.

Над пътя кленовите клони се прегръщат,
а вчера биеха се в надпревара...
Гората в тунел от злато ги превръща –
 с „Рапсодия в жълто“ за отмаря.

И колко приказно се чувствам -
... в зАвета на златния тунел!
Там сякаш Бог от вечното се спуска,
и аз забравям ежедневния дуел...


Saturday, 14 October 2017

Последвай...

Последвай...

Последвай славея в ръжта,
да ти покаже как лети се нашироко!
От песен тъжна той оплита синева,
сълзица бистра трепва в окото.
Последвай бързо бурната река
да те научи как се пада отвисоко!
В страданието на нейната вода
дъга извира цветна и  дълбока.
Последвай тихо нечия тъга!
Отпий горчивото в душата!
Магия от светулки в нощта
ще заличи тревогата в луната.
Последвай смело моята тишина,
родила се от здравеца зелена!
Подай ми нежно своята ръка
... и аз ще ти даря вселена.



Friday, 6 October 2017

Сълзата на познанието

Сълзата на познанието

Мили тате,
Днес  е твоят рожден ден. Рожден ден, в който те няма. И в който не ставаш, а оставаш на 75 години... Не за първи път сме разделени от разстояние. Но този път – и от вечността. Тя те отведе. Спаси те от тленната болка. И те отне от нас – твоето семейство. Тъжно е без теб... Днес не е ден за празнуване...
Когато се разболя, почувстах, че животът е тежко бреме. Толкова тежко, че предпочитах да сънувам, отколкото да живея. Представата ми за света се преобърна. Всичко се срути като след земетресение – щастие, самоувереност, упование в доброто, познание, планове за бъдещето... Съществуването ми се видя безнадеждно. Осъзнах, че съм безсилна - аз, която живея сама в чужда държава и се справям успешно с редица трудности. Но най-значимите неща като животът и здравето са извън моя контрол.  Колко сляпа съм била...
Почувставах истинска мъка, когато те гледах как страдаш. Какво е адът?, винаги съм се питала. Тогава разбрах. Страданието е адът на живите. Затова и страданието, на което те подложи болестта, ме изплаши. Толкова ме изплаши, че вече се грижа повече за здравето си. Отказах цигарите! Спортувам и се храня разнообразно... Ежедневните неприятности наричам "трудности", а не "проблеми". Те са източник на стрес. А аз искам да се предпазя от него. Затова ги преодолявам с йога, уроци по китара... И добри приятели. 
Вслушвам се в чувствата си. Осъзнавам ги... И така извличам „полза“ от страданието, както ти ме учеше... 
Много неща се промениха в мен след твоето „заминаване“. Разбрах колко крехък е животът. Знаеш ли, прилича ми на нежно кокиче, което държа като свещ в ръката си. Кокичето един ден ще увяхне, защото му е отминало времето. Затова е по-разумно да му се наслаждавам. А не да се натъжавам заради него.  Да му се радвам с цялото си сърце и душа. Дишам въздуха сутрин и благодаря мислено на Бога, че ми подарява още един изгрев. Затова и търся в ежедневието красиви мигове - топла прегръдка, добра дума, хубава гледка. Те са моите малки кокичета по пътя...
В един от последните ти дни забелязах сълза на дясното ти око. Много мислих какво те накара да се разплачеш. Знам, че не е от болестта, защото ти винаги си бил корав човек, който търпи трудности. Ти се разплака заради живота, нали? Заради това, че той си отива от теб. И така стигнах до важно заключение. Животът заслужава да го обичаме, макар и да е несъвършен. Трябва да го ценим, въпреки изпитанията на съдбата. Да, животът е ефирен и нежен, като пролетно кокиче. В този тъжен ден аз мисля за теб: 

Бащите никога не плачат

дори и в раната да има сол.
Бащите само смело крачат,
дори и с дявола да са в двубой.
Бащите са скалата за морето,
където то се крие при прибой.
С ръка рисуват къща в небето
и викат вятъра да бъде твой.
Една сълза видях – едничка
веднъж да свети в твоето око.
Дъхът ти сгушен като птичка,
догаряше във сухото сено...
Сълзата блесна като капка жива,
избликнала от твоето сърце.
Сълзата на бащите не изстива,
тя носи сила за живот с лице!
С обич: твоя дъщеря


П. С. През последния ден от земния ти път стояхме двамата в стаята и си говорехме. Изведнъж ти ми каза, че виждаш котенце. Аз си помислих, че халюцинираш. Но ти беше прав. До гроба ти често стои едни малко мило коте. Невероятно звучи, знам! Казват, че животът е по-силен от смъртта! Вече вярвам! Вярвам и бера моя букет кокичета!

Wednesday, 4 October 2017

Есенна соната

Есенна соната

Нежно с четка рисува,
твори в оранжево слънцето.
Тихо с флейта запява, 
засвирва сънено вятърът.
Листата си тръгват, отлитат -
късчета ефирни на времето.
Отиват на среща сезоните.
Там в юга топъл на вечното.
Търся прегръдка в уютното,
меко спокойствие и есенно.
А пътят с пътеки се слива,
изчезва плавно в безвремието.