Tuesday, 26 September 2017

Самотен път

Самотен път
Стоя на стълбите сама. Една...
Търкулва се прокудена сълза. В прахта.
Сега водата се разтваря - сред калта.
Отива си една мечта. Отива със нощта.
И думите. Текат в реки без извор...
Мълчанието ме дави в твоята суша.
Самотна съм. Със себе си сама...
Строя аз мост над каменна река.
Годините издигат бент от самота.
С умората умря и нашата мечта.
Навити на ключе един до друг,
сами се носим –  в самотен път...



No comments: