Saturday, 29 July 2017

Лятно настроение

Лятно настроение

Ветрецът топъл ме погалва,
понася мислите ми в синевата
и там в топла шепа ги поставя.
Обичам лятото, притихнало в тревата.

Обичам мирисът на окосено,
с който вечерите се нагиздват,
а розата с цветенца пременена,
венец с усмивки топли ми нанизва...

Оставам аз на лятото длъжница,
научи ме на щедри то постъпки,
дари ме с крилата си на птица,
понесе ме в летен полет, с цветни тръпки.

снимка: Интернет


Sunday, 16 July 2017

Облачно

Облачно

Опадаха на розовия храст цветята,
попарени от облачното настроение.
Отцежда се самотно във земята
ненужно, любовното ми вдъхновение.
Косите ми на морски възел сплетени
оплитат в мрежите си пеперуди.
Изгонени от мачтите приведени,
отлитат с бляновете изумруди.
Отдавна свити са на две платната
на този дом, превърнат в каюта...
Във въздуха трепери самотата
на думи празни, казани на слука.
А слънцето затворило око в черупка
във вените ми скрило е лъчите.
Дълбаят погледите черни дупки
и в тях оттичат бавно се сълзите...



Saturday, 8 July 2017

Устремено

Устремено

Недей надежда ти да губиш!
Уви! Животът не е съвършен.
Дори и искрено да любиш,
накрая често си неоценен...
Недей на лошо да залагаш!
Гневът не води до успех.
На другите кусур да слагаш -
ти вечно ще си търсиш лек.
Добрите хора много страдат.
Наивни, казват, са били...
И случва се на колене да падат,
от благородство. Ти го оцени.
В буря, дай ръка за помощ!
Не си ти вълк, човек бъди!
Заръфан пак, и пак до немощ?
Не се отказвай! Трудното боли...
В живота често сълзи капят,
когато в капан си „хванат“ ти.
Фалшиви повеи мечтите стапят,
но силен, силен остани...
И вярвай, че звездица ярка
за тебе Господ в небето отреди.
Доброто нека бъде ти закалка!
Бори се с мъдрост... Победи!



Saturday, 1 July 2017

Преосмисляне

Преосмисляне

Най-скъпите ни хора си отиват
с куфар спомени по звезден път.
Печални ветрове платната свиват
на лодка, заплетена в бързея отвъд.

Постой за малко, просто поседни!
Спомни си ти, когато на земята бяха,
ти колко мили думички им посвети,
и колко пламенни мечти в звезди огряха?

Поспри за малко, моля те, поспри!
Спомни си ти, когато те до тебе бяха,
дали със слабостите земни се смири,
дали божественото в духа им забеляза?

Научи ли се честно да прощаваш,
надмогнал лошите си настроения?
Научи ли врата към другия ти да отваряш,
от любовта да черпиш вдъхновения?

Един любим човек замина си далече,
остави ми сърце, замлъкнало в тъга...
Как бих искала да го прегърна вече
с добрата, и с лошата в характера черта...