Прояснение

Прояснение

Свещта догаря леко. Сякаш е живот.

Разпръсква с пламъка си златни дни,

но сляпа съм пред тихия напевен зов,

повярвала във вечното ни „аз и ти“.

Свещта разлива се в болка по ръката,

със восъка си парещ мъката втвърдява.

„Догарям!“ - блъскат мислите зората.

А черна котка в краката се е свряла...

И в сенките на жълтеникавия пламък,

дочуваш стонове далечни на знамение.

И тръгваш си... А твоят поменен камък

остава като лек за слепия в страдание .

И ялов бе цветът на котката разделна,

видях я да броди по стръмното на кея.

Това бе мойта слепота, за да прогледна:

че всеки ден ни носи късчета от рая...