Friday, 9 June 2017

Мъката...

Залива мъката...

На татко*

Залива мъката с кално вино
изпепеляващия бунт в мен,
че си превърнат вече в минало
от мислите самотни сътворен.

Отиде си дори не знам къде
според религията - дано в рай.
Или на Изток слънце пак оре
живот в прераждане през май.

А много са теориите за смърт,
но аз усещам просто, че те няма,
залутана в тунелите на кърт,
залутана в коварна черна яма.

Това е тя - смъртта на вододела,
на моите детски хубави игри,
в които бащината грижа смела
дари ме с крила, усмивки и мечти.

Но всичко свърши, беше и изтече,
сега дори не знам къде си, татко, ти!
Но спомням си веднъж ми рече:
"Не се страхувай! Действай и бъди!".

* 40 дни без теб


No comments: