Sunday, 25 June 2017

Слепота

Слепота

Слепотата е дар
Хорхе Борхес

Отмерено и грациозно ти пристъпваш
простила на нощта, че е двулична.
С бастунче бяло по тротоара стъпваш,
това напомня ти... че си различна.

Като светица във очите, ти принасяш
трънливия венец на сляпата съдба.
И унижения тежки все понасяш -
... на дуел поканила дори смъртта.

Как улавяш най-нежното трептение
на хорските души в черно отчаяние? 
И с чувствата си като струни на търпение
засвирваш тихо, мелодично състрадание!

Макар да виждам, сякаш не осмислям,
небето пристан търси в твоето сърце.
Макар и да съм здрава - често с „болни“ мисли,
в икона зряща се превръща твоето лице...

На бал с маски днес ни вика суетата,
не ти, а ние се въртим в призрачност.
С прозрение се лекува слепотата,
ти си неземна в своята приказност...




No comments: