В този тънък свят пред счупванe
една звездица,
вярвам, пази храма...
Загърната
в пролетно разсъмване,
погалена от
топлата ръка на двама ..
В този
мрачен град пред срутване
земята мека,
детелини ще подхване.
И ще роди
от топлото тя влюбване,
и пчелен мед
в сърцата ще отхрани.
А времето
разлиства се в утрото,
политналите
птици в бял цвят пеят
надиплени
в хоризонтите на ведрото,
където погледи
в блясък златен греят.
Излишни и
ненужни стават думите,
издухани
от ветровете на споделяне.
Копита
гонят залези над друмите,
потъпкват
страх и мъка от разделяне.
В този
тънък свят - пред счупване,
остана,
вярвам, мъничко старание,
с волята
си да предпазим срутване
с
прегръдки да опишем състрадание...
No comments:
Post a Comment