Sunday, 18 June 2017

По ладовете на спасението

По ладовете на спасението

В този тънък свят пред счупванe
една звездица, вярвам, пази храма...
Загърната в пролетно разсъмване,
погалена от топлата ръка на двама ..

В този мрачен град пред срутване
земята мека, детелини ще подхване.
И ще роди от топлото тя влюбване,
и пчелен мед в сърцата ще отхрани.
А времето разлиства се в утрото,
политналите птици в бял цвят пеят
надиплени в хоризонтите на ведрото,
където погледи в блясък златен греят.
Излишни и ненужни стават думите,
издухани от ветровете на споделяне.
Копита гонят залези над друмите,
потъпкват страх и мъка от разделяне.

В този тънък свят - пред счупване,
остана, вярвам, мъничко старание,
с волята си да предпазим срутване
с прегръдки да опишем състрадание...


No comments: