Monday, 12 June 2017

Веселото дуо

Веселото дуо

Баба Васа. Така се казваше моята баба. Аз бях кръстена на нея. Но по-съвременен вариант - Весела. Не си харесвах особено името. Децата понякога ми се подиграваха: "Тъжна е Весела, Весела е тъжна!". По-късно станах на "ти" с граматическите части на речта. И разбрах. Проблемът идва от това, че името ми всъщност е прилагателно. Но баба казваше:
- Нищо, чедо! Не се ядосвай! Аз не ги разбирам тези прилагателни имена, но името много ти приляга! – успокояваше ме тя като ме погалваше по главицата.
Баба не знаеше какво е прилагателно име, защото никога не беше ходила на училище. Беше израснала в бедно семейство. Единствена дъщеря с пет братя. Всичките момчета бяха минали през школото, но не и тя. Причинната – да си прави чеиз. Но баба компенсираше липсата на образование с природна и емоционална интелигентност. Беше много общителна и отворена жена. Никой не можеше да предположи, че е неграмотна. Говореше мъдро и сладкодумно. Утешаваше болката на хората. А мен учеше от малка на "тайните" в живота... Разказваше ми различни приказки. Освен това плетеше много майсторски. И то по модели от немски списания. Някои дори си мислеха, че може да чете на немски език...
С нея си ходехме двете винаги заедно и навсякъде. Васка и Веска. Сутрин ставахме рано, похапвахме си вкусно... Аз й четях или рецитирах, покачена на едно столче в нейната кухня. Понякога й пеех, вдъхновена от една снимка на Лили Иванова на стената с надпис: "Звезда, която свети със собствена светлина!".
Но най-обичах да излизаме. Отивахме на църква и после на гости. Имаме много роднини. Баба имаше и приятелки. Всички врати бяха отворени за нея. Понякога се прибирахме едва след обяд. Тогава татко се шегуваше с нас и ни подвикваше закачливо: "Здравейте, решетарки! Къде пак ходихте цял ден?". А баба му отвръщаше: "Ох, капнала съм като круша...".
Васка  и Веска... Затова и около нас беше все весело – 
като се започне от Васильов ден на 1-ви януари, та чак до 31 декември. Спомням си веднъж леля донесе специален подарък на баба. Консерва ананас. Доста екзотично. Кът за онова време. Но баба не знаеше какво има в консервата. Чета й аз:
- А НА НАС.
 При което баба реагира припряно:
- Какво на вас, какво на вас?
А аз пояснявам:
- Така се казва този плод, бабо! Ананас, не го искам за нас!
Имах и една по-горчива история. Разсърдих се веднъж на майка и татко. И си събрах багажа –при баба да се местя. А за по-сигурно дори й казвам:
- Бабо, нали като умреш, ще ми препишеш твоето жилище? В него да живея...
А баба направо зелена стана. И спретна голям скандал на моите родители. Обвинението – подстрекателство на малолетни в стремеж към чужда собственост...
Друг път пък някой й беше донесъл газирана вода. Хит на пазара за онова време. Изпихме я и аз й викам:

- Много хубава водка, водичка, бабо! Искам още...
Да, но баба си мисли, че тази специална вода се казва "водка". Отива баба на другия ден в магазина да ми купи газирана вода –  нали съм внуче – да ми угоди. И казва на магазинерката:
- Внучката търси от онази там – водката...
При което магазинерката я гледала и се чудела каква е тази внучка – от ранно детство да посяга към водката. И баба се върна с празни ръце...
Много бяха комичните истории на дуото Васка и Веска, изпъстрили като пролетни цветя детството ми. С баба си подхождахме добре. Като съществително и прилагателно име във весело изречение...




No comments: