Страхът
Когато страхът ме опъва на примка,
душата трепти в учестен резонанс
виждам смъртта като стегната бримка
как изстисква и скубе живота от нас...
Животът се лее в преходност лека,
напълнил с шепи очите с мечти
и с блян той посипва надеждата мека
на кораб понесена от силни мачтИ.
И в тъмната буря на момента опасен
страхът ми напомня за страшни страни
и оплита се връв от вихъра страшен
в смъртна прегръдка на древни игри.
No comments:
Post a comment