Страхът

Когато страхът ме опъва на примка,

душата трепти в учестен резонанс

виждам смъртта като стегната бримка

как изстисква и скубе живота от нас...

Животът се лее в преходност лека,

напълнил с шепи очите с мечти

и с блян той посипва надеждата мека

на кораб понесена от силни мачтИ.

И в тъмната буря на момента опасен

страхът ми напомня за страшни страни

и оплита се връв от вихъра страшен

в смъртна прегръдка на древни игри.