С тревога е пропит насъщният,
безвкусно сух е залъкът ти днес.
И драскаш с лъжица по чинията
изяла с напрежение спокойствието.
Спокойствието да твориш с жар
в изгревите топли на нормалното.
Да бъдеш сит във вдъхновението
нормално беше някога, нали?
Гротесков шарж на честността
чертае тоз век тъй модернистичен.
И жалки са химерите на миналото,
посяли зърно в нивата от детството.
И смешни са наивните глупаци,
повярвали как с двете си ръце
ще вдигнат кулите на щастието
в градината на своето сърце.
А там в лъскавите кабинети
бездушни социоинженери
чертаят вместо теб мечти
и топят в петрола залъци...
No comments:
Post a Comment