Разлъка

На татко

(1.12.1941 - 28.04.2017)

И там - под старата черница

отиде си, замина ти...

Дърво - оплакваща девица

те жали вечно, все скърби...

В очите ти  сълзичка малка

блести - надвила болестта.

Духът ти стене тъжно, жалко,

увисна в плен и смелостта.

И исках, тате, аз да ти помогна,

да върна минало на радостта...

Безсилна бях таз сянка да прогоня

изяде алчно дните ти на старостта.

Остана ми едничко примирение

с шепа да запълни празнота

где яма черна зее и беснее...

Промива с болка моята душа.