Saturday, 6 May 2017

Разлъка

Разлъка

На татко
(1.12.1941 - 28.04.2017)
И там - под старата черница
отиде си, замина ти...
Дърво - оплакваща девица
те жали вечно, все скърби...

В очите ти  сълзичка малка
блести - надвила болестта.
Духът ти стене тъжно, жалко,
увисна в плен и смелостта.

И исках, тате, аз да ти помогна,
да върна минало на радостта...
Безсилна бях таз сянка да прогоня
изяде алчно дните ти на старостта.

Остана ми едничко примирение
с шепа да запълни празнота
где яма черна зее и беснее...
Промива с болка моята душа.


No comments: