Разлъка
На татко
(1.12.1941 - 28.04.2017)
И там - под старата черница
отиде си, замина ти...
Дърво - оплакваща девица
те жали вечно, все скърби...
В очите ти сълзичка малка
блести - надвила болестта.
Духът ти стене тъжно, жалко,
увисна в плен и смелостта.
И исках, тате, аз да ти помогна,
да върна минало на радостта...
Безсилна бях таз сянка да прогоня
изяде алчно дните ти на старостта.
Остана ми едничко примирение
с шепа да запълни празнота
где яма черна зее и беснее...
Промива с болка моята душа.
No comments:
Post a comment