Wednesday, 24 May 2017

Едно ключе в океан

Едно ключе в океан...

И там остана моята родина
затворена с ключе под океан:
с вълни изваял плачеща картина
на майчин спомен избледнял.

Забравих дните под лозата
и песни за героични върхове,
аз смело прекосих браздата
подмамен от удобни светове.

Загубен в думи с цвят на пепел,
попаднах в лунен каменист тунел,
и бос се скитах аз сред жупел
понесен към химери, упоен...

Без корен моето стебло остана,
заровено в сандък от пясък сух.
И южен топъл вятър не полъхна,
придатък към мечти е моят дух.

Стопен, сломен, изгубен в тунела
аз търсих изхода му снежно бял.
Самотен, разгромен, безроден
намерих лед в консерва от метал.

И там остана моята родина
на дъното на безконечен океан.
Сълзи - изплакани  в картина
с изгубено ключе  за армаган.




No comments: