Прашец от злато сипят дните,
усмихва се в суета градът.
И боса стъпвам по лъжите
завили в жълто-розово света.
Измамни са бисерите морски
нашепващи: "Живей за нас!".
Фалшиви са корените горски
оплели скъпи камъни без глас.
Без взор, без вкус, без думи
оставам в плен на тленното.
Подмамена в кални друми
пропускам смисъла на земното.
No comments:
Post a comment