На моите обичани родители
През вечерите детски обичах да ви слушам.
Без да търся смисъл... Просто да ви чувам.
Мелодията ви равномерна бе сладко упование,
и в унеса забравях моминско аз страдание.
Тоз шепот мил и нежен годините не скриха.
Домът е сгушен гълъб под стряхата тиха.
А аз назад оставих най-скъпите създания –
една сълза издава нестихващо ридание...
При вас в нощите се връщам, родители мои!
При вас Господ Бог все за ръката ме води.
И жадна се скитам за шепота ви мил –
дъжд благословен
сърцето ми дарил!
No comments:
Post a Comment