Monday, 17 April 2017

Пустее гарата...

Пустее гарата...

На тази гара влакове не спират,
обрасла в спомени и залиняла,
и пътници посоката не питат,
останала е сянката им млада.
А линиите задавени от старост
примамват ме в задънен рид,
где някой чакал е с радост
любим човек от дълъг път.
Стрелочникът не е на своя пост,
аз сменям с ръчката посоки,
като неканен и досаден гост
от времена нерадни, еднооки.
И вятър като влак изсвирва
внезапно, остро. И пронизва...
Мечта на двама влюбени издирва.
Часовникът обаче плът изгризва...
Пустее гарата в този град,
забит куршум в тялото бетонно,
и вее студ, и вее смърт и хлад
от минало притихнало и родно...


No comments: