Saturday, 15 April 2017

Осъзнато

На татко

Ти пристъпяш по тънкия лед,
по чупливия мост на реката,
нарамил на гръб стария прът
във вързоп пристегнал душата.
Към края конечен на земния път
усилие коства следваща стъпка,
и в болката тленна няма живот,
а утрото сетно посрещаш с тръпка.
През призма назъбена гледаш назад,
огрени в зелено остават ти дните,
въздишки горчиви – в гротесков парад
угасват несбъднати, скрити...
Отрупани клони със здраве и цвят
заграждаш с гняв в златни дувари,
но късно е – удари безжалостен град,
а после – сланата без милост попари.
И бързаш, ти бързаш отчаян напред,
а ледът крехък под краката линее.
И търсиш, ти търсиш сили навред
и надежда едничка тлее, ли тлее...


No comments: