На татко
Игла душата ми пробожда.
Страхът обръща я наопаки.
Разпаря с ножици, обхожда...
Къде си, татко, где си ти?
Заложница на океаните,
оставих те един в самота,
а болката прорязва раните,
самотен в хорска грехота.
Ела по пътя наш, върни се!
Очакват ни пак хубави лета.
Недей отива си, върни се!
Сериозна е отдавна таз игра...
А болестта захапа като куче,
и ръфа без пощада телеса...
И молим се! С твоето внуче
те чакаме в златните жита.
И там в твоите градини,
цветя и плодове растат.
И там под старата смокиня -
омайни билки пак цъфтят.
И твоя глас аз пак дочувам,
и твоите умерени слова -
в мелодията твоя плувам...
Ела си, татко, ти, ела!
Недей отива в чужбина...
Послушай ме, аз знам това!
Да бъдем заедно двамина!
...обрасна много таз трева!
No comments:
Post a Comment