Thursday, 9 March 2017

Захарното сърце

Захарното сърце

Той беше малко момче. Само деветгодишно. Обичаше да казва, че е роден в България, макар и да не беше. Имаше си един верен приятел – Марк-Андре, с когото се събираше понякога и му показваше на Гугъл къде е блокът на баба му в София. Майка му често се шегуваше: "Бори се, Борисе!", когато е с насълзени очи. Баща му пък го караше да преписва: "Драги ми, Смехурко...". По три страници! A любимата му буква беше "Ж", толкова е красива!

Но какво знаеше за любовта деветгодишният Борис? Всичко любимо започваше и свършваше със сладолед, прегръдка от мама и буквата "Ж". До тазгодишния "Св. Валентин", когато децата по традиция в класа си разменяха малки картички и близалки с форма на сърца.

В навечерието на празника (толкова комерсиален за майка му и толкова католически за баща му) по-голямата сестра на Борис реши да купи картички и близалки за съучениците си. "И аз ще нося сърчица", поиска момчето. Накупиха подаръци за целия клас. Борис дори взе малки прозрачни пликчета, за да ги опакова. Затвори се в стаята си и работи цяла вечер. А подаръците бяха двайсет и осем (28) на брой.

На другия ден Борис раздаде пакетче на всяко дете. А той получи само едно малко сърчице, розово и захарно... От едно момиченце...

Вечерта майка му каза: "Точно едно сърце ти е достатъчно!",  Но Борис заплака. И едва след години разбра колко много трябва да се труди, за да спечели едно малко захарно сърце. Но то наистина му беше достатъчно...


No comments: