Театрално
се извиват
Лорентидите.
Декори снежни
с къщи живописни.
Часовникова кула
със стени червени.
Върхът й търси процеп
в стъкленото слънце.
Лъчите златни лениво
се плъзгат по студа.
Стрелките сребърни
надвисват над тълпата.
Разделят строго времето
на сега и после...
Самотни улички се топлят
в пътеки каменисти.
И уж познати гледки
ме повеждат за ръка.
Измамен е миражът на
пролетта чужбинска...
No comments:
Post a Comment