Friday, 24 March 2017

Отиваш си...

Отиваш си...

Не тъжи, моя приятелко!

Ти бавно, бавно си отиваш.
Оттичаш се с пролетния ден.
С мъглата лепкава се сливаш
без сбогом, като хляб солен.

Аз знам – сега съм тъжна и студена.
Но ти позна ли същността в мен?
А бях тъй топла, нежна и засмена
с криле разперени в слънчев ден...

Аз бях готова даже на предателство.
Сред рая Евин исках в грях да изгоря.
Но кой предаде нашето приятелство?
Кой смело ме отпрати? Не че те виня...

Помръкнал изгревът с теб замина,
без думи, без извинения и без такт.
Божествен  полъхът и той отмина...
Остана само кадър от мимичен акт.

Дали не сбърках, че не те замолих?
Но за какво ми е любов без страст?
Лъжливи обещания аз не сторих...
Аз искам обич, не над тебе власт...

Признавам си – не те достигнах.
Признавам си  – загубих те в мечти.
И знам – тъгувам вечно, че не литнах.
Но идват времена на прошка 
                             и пречистени сълзи.

No comments: