Къщата на слоновете
Вратата беше украсена с надпис "Дом".
Вратата беше украсена с надпис "Дом".
В предверието – снимка на жена,
прегърнала деца и надпис от дърво:
"Семейство".
"Семейство".
Две стъпки по-навътре удря остра миризма,
на старо, застояла плесен и безредие.
Сълзите на жената засъхнали са по стъклото
на прозореца – откъснат лист от книга.
Оставени са дрешки на деца в хаос – до леглото.
Милиони малки слончета извили са хоботи.
Украса стилна те са в прахта – на щастието
фриволни вестоносци от дърво. Завзели
рафтовете и стената, и всичките ъгли...
Но щастието не беше свило тук гнезо...
Изгонено бе то от зимните вихрушки на злото
и яростта на мъж – да се наложи и спечели
със бесовете злостни на сърце,
превърнало се в подкова от желязо.
Подковата бе нагорещена с болка
и готова да жигосва. Жигосала бе
и готова да жигосва. Жигосала бе
мечтите крехки на печалната жена,
бълнувала в треската си щастие
за нея
за нея
и за детските очи от снимката "Семейство"...
В хоботите на слончета насочени към рая
се виеше вината – стара, беззъба и печална.
Тотемите на щастието – безсилни са отдавна
да опазят дъгата на живота цяла...
А къщата останала бе пуста без децата
и майката им свята.
И ритната в ъгъла, едва ли от жената,
да опазят дъгата на живота цяла...
А къщата останала бе пуста без децата
и майката им свята.
И ритната в ъгъла, едва ли от жената,
лежеше една от фигурите бели –
с хобот прекършен и извит към ада.
До малка кукла свита в парцали...
До малка кукла свита в парцали...
No comments:
Post a comment