Saturday, 4 March 2017

Поспри, послушай...

Поспри, послушай песента ми...

Поспри, послушай моята песен!
Родопски тъжна в нощта се лее.
Недей приспива своята нежност.
А спри за миг, послушай висините!
Да литнем заедно с гласа изваян
в гори зелени с хладни сенки.
И в тез сенки мили да побродим
заветен пристан да намерим.
Недей се скрива в безразличие!
Аз знам, тоз щит един остана.
Недей изпада в угнетение!
Отдавна минаха ни дните.
Из нощите сами се скитаме
за таз земя любима да се молим,
не искаме дори да се запитаме
дали мечтите стигнахме двамина.
На север в китната градина
остава чужда таз чужбина.
И ти не искаш да говориш...
Нима с думи празни ще я върнеш?
Те там са и за тях земя е чужда...
Седни, послушай, песента ми!
Тя помни минало за двама мило...




No comments: