Monday, 20 March 2017

Моята среща с Африка

Моята среща с Африка

Прозорецът обещаваше жега. От топлата стая светът изглеждаше друг. А всъщност беше снежно-леден. Двадесет градуса под нулата. Навън. Както винаги през януари.

И ти дойде съвсем случайно на гости вкъщи. Донесе горещина от сърцето на Африка. Богиня Маву* от плът и кръв. Седнала на масата до мен. Като пясъчна роза. Поведена от майчина обич. Последвала сина си в тази страна на ледовете и бялата вечност.

Езикът ти не знаех. Но исках да нарисувам това далечно сияние на Сахара, което излъчваха кадифените ти очи. Тъгата ти изгаряше студеното слънце. В кожата ти играеха нюанси на кафе, които скриваха възрастта ти. Високите ти скули блестяха в лилаво-златисти отблясъци. В косите ти, стегнати здраво зад тила, вълните на Нил бяха вплели цветни птици. Чертите ти бяха фини и нежни, загадъчни и далечни. Носът ти по-скоро прав и тънък се спускаше премерено над сочни устни. 

Плодородна като самата Африка, ти беше дала живот на много синове и дъщери. Те пък те даряваха с внуци и правнуци. Но пустинният вятър не ги пожали. Разпръснал ги беше като песъчинки по целия свят. Песъчинки, които дори и ти не можеше да събереш. Нито с ритуални танци, нито с жертвоприношения, нито с горещи молитви. Светът беше прекалено съвременен...

Тялото ти, толкова слабо и миниатюрно, излъчваше царствена осанка. Движенията ти бяха бавни. Сливаха се с ритъма на тъжна африканска балада, която се носеше около теб. Ритъмът  на барабаните дундун, бата, сакара сякаш събираха вятъра в моята стая. Ботушите раняха краката ти. Ти си свикнала на свобода... 

Чрез теб прегърнах Африка. Болна, екзотична и истинска. В твоето отражение пътувах. А ти искаше да пуснеш лятото навън от стаята...

Маву е богинята на луната в Западна Африка, покровителка на плодородието и майчинството.



No comments: