Часовникът
В главата ми
пулсират секунди, часове, години.
Часовници
оцъклени са стегнали пространството.
Съдби човешки се
търкалят сред минутите.
Стрелката маха с
пръст в лицето ми.
В юзда желязна
движа се сред дните.
И всяка моя
стъпка мери се във време.
Мечти безбрежни
хвърлени през борда.
Неслучващото няма
как да се премери...
По път предречен
аз пълзя с годините.
Дете, жена,
старица са подхвърлен кокал.
Заплетена съм
като бримка в историята.
Повтарям се в
чужди имена и дати...
Като фалшиви ноти
ми звучи часовникът.
Омръзна ми играта
му на вчера, днес и утре.
С печалба от
лотария щедро ме подмамва:
аз мога да
избирам – всекиго и всичко.
В лотарии и обяд
безплатен аз не вярвам.
Нима назад аз
върнах мигове пропуснати?
Нима поправих в
миналото грешки стари?
Затрупва ме с
обещания:
огризи от утехи бъдни и
несбъдни...
No comments:
Post a comment