Часовникът В главата ми пулсират секунди, часове, години. Часовници оцъклени са стегнали пространството. Съдби човешки се търкалят сред минутите. Стрелката маха с пръст в лицето ми. В юзда желязна движа се сред дните. И всяка моя стъпка мери се във време. Мечти безбрежни хвърлени през борда. Неслучващото няма как да се премери... По път предречен аз пълзя с годините. Дете, жена, старица са подхвърлен кокал. Заплетена съм като бримка в историята. Повтарям се в чужди имена и дати... Като фалшиви ноти ми звучи часовникът. Омръзна ми играта му на вчера, днес и утре. С печалба от лотария щедро ме подмамва: аз мога да избирам – всекиго и всичко. В лотарии и обяд безплатен аз не вярвам. Нима назад аз върнах мигове пропуснати? Нима поправих в миналото грешки стари? Затрупва ме с обещания:                 огризи от утехи бъдни и несбъдни...