Friday, 24 March 2017

Часовникът

Часовникът

В главата ми пулсират секунди, часове, години.
Часовници оцъклени са стегнали пространството.
Съдби човешки се търкалят сред минутите.
Стрелката маха с пръст в лицето ми.

В юзда желязна движа се сред дните.
И всяка моя стъпка мери се във време.
Мечти безбрежни хвърлени през борда.
Неслучващото няма как да се премери...

По път предречен аз пълзя с годините.
Дете, жена, старица са подхвърлен кокал.
Заплетена съм като бримка в историята.
Повтарям се в чужди имена и дати...

Като фалшиви ноти ми звучи часовникът.
Омръзна ми играта му на вчера, днес и утре.
С печалба от лотария щедро ме подмамва:
аз мога да избирам – всекиго и всичко.

В лотарии и обяд безплатен аз не вярвам.
Нима назад аз върнах мигове пропуснати?
Нима поправих в миналото грешки стари?
Затрупва ме с обещания:
                огризи от утехи бъдни и несбъдни...



No comments: