Чувствата в нас са миниатюрно
изображение на природни стихии
Невидимо ранена, а боли –
в капка по тротоара се разнасям.
Безлично сива съм ти, а гори –
във вулканична пепел се понасям.
Захвърлен спомен, а люти –
в потопи кални се размивам.
Градина с вяра – не цъфти,
с урагани черни се разливам
Дъга от сенки съм безцветна.
В мен трещи, кипи, гори, вали.
Душата – като стихия мощна,
като природа малка: аз и ти...
No comments:
Post a comment