В просъница
Всичко това, което виждаме,
е сън в съня.
Едгар Алън По
Със калейдоскоп лунен
видях те да бродиш бездомен.
В лабиринти от сънища минали
ти търсиш погледи слънчеви,
и някак смътно предчувстваш, че тихо пристъпям след тебе.
Затънали в спомени бъдещи,
ловци сме на мигове пОлъхни. По стълба от чувства пълзим,
но тя нивга не стига звездите.
В поток от емоции се носим,
но нивга не стигаме брод.
В своите си сенки се греем,
невярващи в топлия лъч.
В своето вълнение се давим,
невярващи в морските бури.
Защото поехме в различни посоки,
с надежда да стигнем до извор.
Защото самотни щастието търсихме
с надежда от него да пием.
И накрая аз те намерих...
Там в лабиринта - приседнал.
Огрян от лунния залез.
Объркан с уморено лице.
Сърцето оставил на пътя.
Поглеждам те. Очи посивели
преминават прозрачни през мен...
Така близко сме и непознати... |

No comments:
Post a comment