В просъница Всичко това, което виждаме, е сън в съня. Едгар Алън По Със калейдоскоп лунен видях те да бродиш бездомен. В лабиринти от сънища минали ти търсиш погледи слънчеви, и някак смътно предчувстваш, че тихо пристъпям след тебе. Затънали в спомени бъдещи, ловци сме на мигове пОлъхни. По стълба от чувства пълзим, но тя нивга не стига звездите. В поток от емоции се носим,  но нивга не стигаме брод. В своите си сенки се греем, невярващи в топлия лъч. В своето вълнение се давим, невярващи в морските бури. Защото поехме в различни посоки, с надежда да стигнем до извор. Защото самотни щастието търсихме с надежда от него да пием. И накрая аз те намерих...  Там в лабиринта - приседнал. Огрян от лунния залез. Объркан с уморено лице. Сърцето оставил на пътя. Поглеждам те. Очи посивели преминават прозрачни през мен... Така близко сме и непознати...