Saturday, 25 February 2017

Любовен кръговрат

Любовен кръговрат

Реката мечтаеше в съня си.
Затърси Го с трескави очи.
Извеза с бял снежец брега си,
с кристали ледени се закичИ.

Нагиздена за пищна сватба
и аз бързах в пролетния ден.
Желание моминско да радва
търпението на тайния ерген.

И слях с Него своето пълноводие,
запяха птици в моите вълни.
В недрата си заченах плодородие,
поникнаха жита, цветя, кедрИ.

На лятото в нозете заклокочих,
дарих с вода обилна морните нивя,
с вълнението си спадове надскочих.
В трепети любовни истински горях.

Изгревът в прегръдките Му зърнах,
в спокойствието Му есенно се слях.
Емоциите в зрели плодове превърнах,
с мъдрост и разбиране Го овладях.

Но старост тъжна бавно ни обгърна,
умираха студени дните ни в обичта.
Реката зимна своя край самотен зърна,
с нея си отидохме и ние –
                             оставили любов мечта...

No comments: