Monday, 27 February 2017

Не те сравнявам

Не те сравнявам

Не те стравнявам.
Повече... И никога.
Не искам и не виждам смисъл.
Не те сравнявам.
От години. Вече.
Земята има черен цвят навред...

Не те стравнявам.
Историята е твойто име.
И азбуката, плуваща във въздуха...
Когато съм далеч от теб,
напрягам се да чуя аз тълпата.
Езикът вавилонски тя шепти, уви...

Оставих те зад облаците.
Мост над океана разруших.
Ти майка кукувица за децата си.
Тогава те сравних.
Отидох си завинаги...
Сърдита бях на зимата ти мразовита.
И с друга зима аз я замених.

За да се завърна пак...
С кървави сълзи да те измия.
Подпухнала и зачервена беше ти.
От мъка по децата си...
Капки от талант, които
щедро на света раздаде...
Без едно благодаря в замяна.

Не те стравнявам.
Не искам и не виждам смисъл.
Такава си, каквато си.
Огромна бездна...
Величествена и сурова...
Цинична.
Приказно красива.
Различна.
Единствена. И родна...




No comments: