Детето спаси братчето си от пожара.
Не е имало кой да му каже, че няма да успее.
по Хорхе Букай
Погледи злостни в рапан аз затворих.
Пред думи свадливи с усмивка се скрих.
Желания несретни под камък затиснах.
В зората се нося на сребърен стих...
Безбрежието синьо аз тихо прегърнах.
Духът ми се рее в свещен благослов.
В просторите морски луната докоснах,
сияние родно закриля детский ми зов.
Със звуците чисти надежда израства.
Достигам след буря желан хоризонт.
И сляп аз оставам за тоз вик греховен:
"Не можеш, не дръзвай, вовеки постой!".
No comments:
Post a Comment