Tuesday, 21 February 2017

Дръзновено

Дръзновено

Детето спаси братчето си от пожара.
Не е имало кой да му каже, че няма да успее.
по Хорхе Букай

Погледи злостни в рапан аз затворих.
Пред думи свадливи с усмивка се скрих.
Желания несретни под камък затиснах.
В зората се нося на сребърен стих...

Безбрежието синьо аз тихо прегърнах.
Духът ми се рее в свещен благослов.
В просторите морски луната докоснах,
сияние родно закриля детский ми зов.

Със звуците чисти надежда израства.
Достигам след буря желан хоризонт.
И сляп аз оставам за тоз вик греховен:
"Не можеш, не дръзвай, вовеки постой!".


No comments: