Monday, 27 February 2017

Не те сравнявам

Не те сравнявам

Не те стравнявам.
Повече... И никога.
Не искам и не виждам смисъл.
Не те сравнявам.
От години. Вече.
Земята има черен цвят навред...

Не те стравнявам.
Историята е твойто име.
И азбуката, плуваща във въздуха...
Когато съм далеч от теб,
напрягам се да чуя аз тълпата.
Езикът вавилонски тя шепти, уви...

Оставих те зад облаците.
Мост над океана разруших.
Ти майка кукувица за децата си.
Тогава те сравних.
Отидох си завинаги...
Сърдита бях на зимата ти мразовита.
И с друга зима аз я замених.

За да се завърна пак...
С кървави сълзи да те измия.
Подпухнала и зачервена беше ти.
От мъка по децата си...
Капки от талант, които
щедро на света раздаде...
Без едно благодаря в замяна.

Не те стравнявам.
Не искам и не виждам смисъл.
Такава си, каквато си.
Огромна бездна...
Величествена и сурова...
Цинична.
Приказно красива.
Различна.
Единствена. И родна...




Saturday, 25 February 2017

Любовен кръговрат

Любовен кръговрат

Реката мечтаеше в съня си.
Затърси Го с трескави очи.
Извеза с бял снежец брега си,
с кристали ледени се закичИ.

Нагиздена за пищна сватба
и аз бързах в пролетния ден.
Желание моминско да радва
търпението на тайния ерген.

И слях с Него своето пълноводие,
запяха птици в моите вълни.
В недрата си заченах плодородие,
поникнаха жита, цветя, кедрИ.

На лятото в нозете заклокочих,
дарих с вода обилна морните нивя,
с вълнението си спадове надскочих.
В трепети любовни истински горях.

Изгревът в прегръдките Му зърнах,
в спокойствието Му есенно се слях.
Емоциите в зрели плодове превърнах,
с мъдрост и разбиране Го овладях.

Но старост тъжна бавно ни обгърна,
умираха студени дните ни в обичта.
Реката зимна своя край самотен зърна,
с нея си отидохме и ние –
                             оставили любов мечта...

Wednesday, 22 February 2017

Не чакам

Не чакам

Зарових те дълбоко в душата си,
покрих с пепел слънцето в тебе,
зачернах с ледове аз мечтите си,
с печал заключих миналото старо.

Останаха ми безутешни спомени,
захвърлени кошмари в огнището.
Фалшиви блянове ридаят жалостно,
надежди сиротни скърбят загубени.

Не чакам с трепет слънчевия вятър,
загубих пролетните залези в зноя,
морето в сянката лазурна се оттегли,
а дните се преливат в метална сивота.



Tuesday, 21 February 2017

Търговци лирични

Търговци лирични

В теории демократични луната бори ледове,
ветрове северни срещат глобалистични светове.
Слънцето заспива с трактати хуманистични,
лидери лъщят в обещания сюрреалистични.

Думите са нанизана огърлица от букви автентични.
А ако имат латински корени от сорта романтични,
казани актуално, триизмерно и рационалистично,
в час преливат в звучене силно, цветно и екзотично.

Политическите теми прерастват в диалог ежедневен.
Злободневният човек се вмества лесно в модел древен.
Ценности вечни градят геополическата обстановка
и безропотно следват сюжета в таз нова трактовка.

Това са лозунгите на света безбрежен.
И на кирилица и на латиница преведен.
Тромави и гръмки те са някого нужни, 
Но може да не ги купим...
                                      Ако сме задружни.

Дръзновено

Дръзновено

Детето спаси братчето си от пожара.
Не е имало кой да му каже, че няма да успее.
по Хорхе Букай

Погледи злостни в рапан аз затворих.
Пред думи свадливи с усмивка се скрих.
Желания несретни под камък затиснах.
В зората се нося на сребърен стих...

Безбрежието синьо аз тихо прегърнах.
Духът ми се рее в свещен благослов.
В просторите морски луната докоснах,
сияние родно закриля детский ми зов.

Със звуците чисти надежда израства.
Достигам след буря желан хоризонт.
И сляп аз оставам за тоз вик греховен:
"Не можеш, не дръзвай, вовеки постой!".


Tuesday, 14 February 2017

Над камъните поменни

Над камъните поменни

Над камъните поменни прозира изгрев,
Златиста светлина дълбае каменни лица.
Очи застинали посрещат настоящето.
А линията на времето дълбае моята ръка.

Отвежда ме до този ден далечен, детски,
когато в очите меки на възрастна жена,
потънах като облак чист в безвремие,
забравила за миг коя съм аз, коя е тя...

Аз помня този ден далечен, детски,
загледана в ръцете тежки на майката-жена.
Въздигнах образът й в молитва аз небесна, 
със силата й вечна да пази дом и светлина.

Божествено прозрение или истина изконна
понесоха в ласка майчина детето в мен...
Показаха ми пътища бездомни да се сливат
и безгрижието невинно да достига мъдростта... 

Усещам линията, че набраздява моята ръка...
До вчера бе поточе, а вече - изворна река...
Поглеждам често картата, прорязала дланта.
И търся все браздата дето свързва
                  безгрижието детско с мъдростта...




Thursday, 9 February 2017

В просъница



В просъница

Всичко това, което виждаме,
е сън в съня.
Едгар Алън По

Със калейдоскоп лунен
видях те да бродиш бездомен.
В лабиринти от сънища минали
ти търсиш погледи слънчеви,
и някак смътно предчувстваш,
че тихо пристъпям след тебе.
Затънали в спомени бъдещи,
ловци сме на мигове пОлъхни.

По стълба от чувства пълзим,
но тя нивга не стига звездите.
В поток от емоции се носим, 
но нивга не стигаме брод.
В своите си сенки се греем,
невярващи в топлия лъч.
В своето вълнение се давим,
невярващи в морските бури.
Защото поехме в различни посоки,
с надежда да стигнем до извор.
Защото самотни щастието търсихме
с надежда от него да пием.

И накрая аз те намерих... 
Там в лабиринта - приседнал.
Огрян от лунния залез.
Объркан с уморено лице.
Сърцето оставил на пътя.
Поглеждам те. Очи посивели
преминават прозрачни през мен...
Така близко сме и непознати...



Tuesday, 7 February 2017

Отметки

Отметки

Бързаме, бързаме, живеем солено,
дните играят на сутрин и мрак...
Отмятаме задачи с мастило червено,
не виждаме отвън ни зелено, ни сняг.

От стрелките по-бясно препускаме,
отметки поставяме - поръки безчет.
А  децата са станали други... Изпускаме.
Души без отметки сме - печален отчет...


Saturday, 4 February 2017

Скитница

Скитница

Лицемерен настъпва зимният студ
в ледена хватка изпънал земята.
Бродя самичка из стъклени улици.
Търся залутана причудливи пътеки.

Хоризонти са те от времена отминали,
планински извивки где бродират небето.
Няма ги, няма...Чуждостранствен пейзаж...
Отдавна премръзнаха мойте родни пътеки...




Friday, 3 February 2017

През този ден

През този ден

Огърлица от огнени светулки
закичи с трескаво вълнение Тя...
Години дълги трепетно очаква
тоз слънчев лъч през пролетта.

А Той преброди сенките на времето.
По-ярко свети от  плеядата.звезди.
Без страх засенчи залезите вечни,
за да запали пламък в Нейните очи...

Обгърна я със Своето вълшебство,
изписа с четка по челото радостта.
Накара я да се усмихне нежно.
Поне за ден...
       До падането на нощта.