Friday, 27 January 2017

Дъжд за моята душа

Дъжд за моята душа

"Душите, подобно на поточетата
и растенията, също се нуждаят
от дъжд..."
П. Коелю
Врата стара от дъски заковани
на гумени панти тежко виси...
Скърца и стене от своите рани,
вятърът блъска я с оловни коси.

Мазето прогизва до горе заляно:
водовъртежи от хорски злини...
В това място от Бог нежелано
едничка Вината на пост си стои.

А на чардака над нея чернеят
хамаци на паяци вечни ловци.
Примки, въжета, капани се веят.
Страхът се люлее на златни конци.

Кларинет в нощта тъжно вие.
Отчаянието в тази къща се свря.
Полусрутен стърчи горе коминът,
а в него прокудена моята душа.
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Filosofska/Dazhd-za-moyata-dusha/232572.html#ixzz4X1CBPsjy



No comments: