Friday, 27 January 2017

Дъжд за моята душа

Дъжд за моята душа

"Душите, подобно на поточетата
и растенията, също се нуждаят
от дъжд..."
П. Коелю
Врата стара от дъски заковани
на гумени панти тежко виси...
Скърца и стене от своите рани,
вятърът блъска я с оловни коси.

Мазето прогизва до горе заляно:
водовъртежи от хорски злини...
В това място от Бог нежелано
едничка Вината на пост си стои.

А на чардака над нея чернеят
хамаци на паяци вечни ловци.
Примки, въжета, капани се веят.
Страхът се люлее на златни конци.

Кларинет в нощта тъжно вие.
Отчаянието в тази къща се свря.
Полусрутен стърчи горе коминът,
а в него прокудена моята душа.
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Filosofska/Dazhd-za-moyata-dusha/232572.html#ixzz4X1CBPsjy



Wednesday, 25 January 2017

Къщата на моите мечти

Къщата на моите мечти

Къщата на моите мечти - песни и смях.
Минало старо... Глуха, притихнала.
Мишки играят със прилепи.
Беззъба стряхата заспала в
безразличието каменно.

Къщата на моите мечти - светла и китна.
Дни захвърлени... Бурени остри.
Бодливи огради са сплели ръце.
Няма го слънцето. Лампа
провиснала тлее в небето.

Къщата на моите мечти отключваме
за-едно. Филмова лента от старите дни.
ЗА е изгубено. ЕДНО е останало.
Снимка линее бавно в праха.
Ключът се смее с крива уста.


Monday, 23 January 2017

Една сутрин

Една сутрин

Пръска, плиска.
Ръми... Дъждецът.
Детска песничка.
Трепти, трепери.
Тънка капчица...
Една, две, три...
Бяла, синя.
Прозрачна.
Рано ранила роса.
Потропва...
на прозореца.
Пускам я в стаята.
Играе си с децата.
Гони се с рибките.
Купува си билет.
Закача се, смее се.
Зачита ми книгата.
Тутуф-тутуф!
Дочувам. Задава се
слънчевият влак.


Saturday, 21 January 2017

Сбъднат сън

Сбъднат сън

На М.

В мъж от камък се превръщаш,
това в съня ме осени.
В кошмара не исках да ме връщаш,
обляна бях аз във сълзи.

Обичах те без скрупул и със вяра.
За тебе бях готова да умра.
И да покажа, че сърцето е без мяра
аз брачна клетва ти мълвя.

И в този буреносен ден прогледнах,
сънят пред мен отново оживя.
И не до тебе, а до камък седнах,
не бях отдавна любимата жена.

Във вещици и чародеи не вярвам,
нали съм рационална, делова.
Търговец стар и алчен сварвам
да гледа жадно брачната халка.

От пръста десен аз свалих я бързо,
продала без сълзи последната мечта.
И боса, гладна аз бавно тръгнах,
откупила за камък вековна самота.







Friday, 20 January 2017

Година

Година

Честита Новата Година!
Стрелките пак тя завъртя.
И нова страница на календара
започва утре рано сутринта.
Какво ли ново ще се случи?
Дано са само хубави неща.

Зрънце от щастие да покълне,
посято с радост от една ръка.
Дано усмивки все да осветяват
нощта, притихнала във тишина.
И в дните сиви, трудни и самотни,
да не забравяме за своята звезда.
И нека ден след ден тя да ни води
към тайнството на силата и мъдростта!


Saturday, 14 January 2017

Захвърлен пясък

Черен път

Черен път

По своя път си тръгваш ти.
По своя път си тръгвам аз.
Отивай си! Не ме боли!
Забравих вече сладкия екстаз
oт шепота на думите ти мили
и очите ти със светлини игриви.

Отивай си! Не ме боли!
Аз знам, не мога да те върна.
Под лед сърцето си ти скри.
В пепел любовта ни ти превърна.
С черна пръст мечтите ни зарови.
И тръгна сам по своя път!


Безбрежност

Безбрежност

Реката е забързана и нервна
от вечната си надпревара
ден и нощ със времето...
А времето ужасно е отчаяно,
не може да надмине то
шума безспирен на водите й.

И само старецът живее
на брега й без да бърза.
Прегърнал каменищата,
които смело той реди.
Нагоре към небето.
Огромни огърлици от
камъчета и скали,
които никога не падат.

А вятърът тъй силно духа
през вечерите край реката...
Но старецът не се страхува,
не бърза, даже и не се вълнува.
Живее просто с обичта си тиха
към камъните и водата многолика.
  
Balanced sculpture




Обреченост II

Обреченост  II

Болезнено е бъдещето
от мечти. И плаши...
Страхът от него се
впива във съзнанието.
И кошмарите са чести
гостенки през нощите.
Защото са чудовища
мечтите ни понякога.
А тежко е да се живее
с мъката по този блян.
И пусто е, че няма да се
сбъдне. Но по-опасно
е, ако във живота сив
го пуснем да проникне,
като зараза тежка и без лек.
Но силни нека да останем.
Защо мечтите болни не убием.
И да забравим един за друг...





Обреченост

Обреченост I

И любовта тихо си отива,
и да искаш, пак не можеш
да  я спреш. И защо ли?
След като листата са опадали,
а есента отдавна е в сърцата ни.
Сълзи се стичат тайно в душите ни.
С надежда никой да не разбере.
Нещата са отдавна невъзможни.
И ти го знаеш най-добре!
Като минутите на времето, които
ще изчезнат бавно във земята,
като умората на жълтите листа…



Friday, 13 January 2017

Безнадеждност I

Monday, 9 January 2017

Цветни мостове

Цветни мостове


От слънцето се появява
лъчът наречен мой живот.
Кристален блясък съживява
мечта, удавена в кален ров.

През облаците преминава
лъчът наречен мой живот.
В сълзи и киша се стопява
доверие, обявено за порок.

Дъждът и слънцето в дъга 
превръщат
лъчът наречен мой живот.
По моста цветен тихо 
преминавам,
повярвала в красивия му ход.



Сивота

         Сивота


Когато Сивотата ме обзема,
а тя е по-силната от нас,
си казвам: “Колко сиви са нещата,
но по-добре е да се примиря!“.

Не можа и не бива да се боря
аз със Сивотата. По-умната е тя.
Търкаля колелото на живота
и ясни й са хорските дела.

И само да посмея аз да споря
или друго просто да реша,
ще бъде доста строга тя
със мене и лошо ще го понеса.

Ще хване в примка съвестта ми,
съня ми тя ще изгори. В мъки
страшни нощите ми ще удави,
и усмивките ми - във сълзи.

Не, не трябва да се боря аз
със Сивотата, по-силната е тя.
Остана само вярата ми в чудесата.
Не мога в сиво да ги оцветя.





Sunday, 8 January 2017

Огледална дисиметрия


Огледална дисиметрия

Аз виждам те.
какъвто искам да те видя.
Аз чувам те,
каквото искам аз да чуя.
Аз чувствам те,
каквато искам да ме чувстваш.

А ти си всъщност толкова различен...

Ти виждаш ме във сиво и във черно.
Tи чуваш ме - банална и досадна...
Не чувсташ нищо:
аз просто съм ти чужда.
Ти нямаш нужда:
аз просто съм ти безразлична.