Сбъднат сън
На М.
В мъж от камък се превръщаш,
това
в съня ме осени.
В
кошмара не исках да ме връщаш,
обляна
бях аз във сълзи.
Обичах те без скрупул и със вяра.
За
тебе бях готова да умра.
И
да покажа, че сърцето е без мяра
аз
брачна клетва ти мълвя.
И в този буреносен ден прогледнах,
сънят
пред мен отново оживя.
И
не до тебе, а до камък седнах,
не
бях отдавна любимата жена.
Във вещици и чародеи не вярвам,
нали
съм рационална, делова.
Търговец
стар и алчен сварвам
да
гледа жадно брачната халка.
От пръста десен аз свалих я бързо,
продала
без сълзи последната мечта.
И
боса, гладна аз бавно тръгнах,
откупила
за камък вековна самота.
