Wednesday, 21 June 2017

Момичето с цигулката

Момичето с цигулката

Момичето с цигулката вървеше
по острие от лед с босите крака.
От стъпките му вятърът кънтеше
в тунела на безсмислената суета.
В косите му капчуците притихват,
повлекли сълзи в своята самота.
В очите му безброй тъги затихват
на проиграни стъпки в грехота...
А то катери и катери небесата,
сред облаците път зелен откри,
пръстите без кръв: от чудесата
...мелодия дръзка цигулката изви!
- Момиче, музо, ти къде отиваш?
Да не си на Достоевски красота?
От земното притегляна се скриваш
оставила дребнавите му за храна.

Картина: Миглена Кирилова


Sunday, 18 June 2017

Прояснение

Прояснение

По ладовете на спасението

По ладовете на спасението

В този тънък свят пред счупванe
една звездица, вярвам, пази храма...
Загърната в пролетно разсъмване,
погалена от топлата ръка на двама ..

В този мрачен град пред срутване
земята мека, детелини ще подхване.
И ще роди от топлото тя влюбване,
и пчелен мед в сърцата ще отхрани.
А времето разлиства се в утрото,
политналите птици в бял цвят пеят
надиплени в хоризонтите на ведрото,
където погледи в блясък златен греят.
Излишни и ненужни стават думите,
издухани от ветровете на споделяне.
Копита гонят залези над друмите,
потъпкват страх и мъка от разделяне.

В този тънък свят - пред счупване,
остана, вярвам, мъничко старание,
с волята си да предпазим срутване
с прегръдки да опишем състрадание...


Monday, 12 June 2017

Веселото дуо

Веселото дуо

Баба Васа. Така се казваше моята баба. Аз бях кръстена на нея. Но по-съвременен вариант - Весела. Не си харесвах особено името. Децата понякога ми се подиграваха: "Тъжна е Весела, Весела е тъжна!". По-късно станах на "ти" с граматическите части на речта. И разбрах. Проблемът идва от това, че името ми всъщност е прилагателно. Но баба казваше:
- Нищо, чедо! Не се ядосвай! Аз не ги разбирам тези прилагателни имена, но името много ти приляга! – успокояваше ме тя като ме погалваше по главицата.
Баба не знаеше какво е прилагателно име, защото никога не беше ходила на училище. Беше израснала в бедно семейство. Единствена дъщеря с пет братя. Всичките момчета бяха минали през школото, но не и тя. Причинната – да си прави чеиз. Но баба компенсираше липсата на образование с природна и емоционална интелигентност. Беше много общителна и отворена жена. Никой не можеше да предположи, че е неграмотна. Говореше мъдро и сладкодумно. Утешаваше болката на хората. А мен учеше от малка на "тайните" в живота... Разказваше ми различни приказки. Освен това плетеше много майсторски. И то по модели от немски списания. Някои дори си мислеха, че може да чете на немски език...
С нея си ходехме двете винаги заедно и навсякъде. Васка и Веска. Сутрин ставахме рано, похапвахме си вкусно... Аз й четях или рецитирах, покачена на едно столче в нейната кухня. Понякога й пеех, вдъхновена от една снимка на Лили Иванова на стената с надпис: "Звезда, която свети със собствена светлина!".
Но най-обичах да излизаме. Отивахме на църква и после на гости. Имаме много роднини. Баба имаше и приятелки. Всички врати бяха отворени за нея. Понякога се прибирахме едва след обяд. Тогава татко се шегуваше с нас и ни подвикваше закачливо: "Здравейте, решетарки! Къде пак ходихте цял ден?". А баба му отвръщаше: "Ох, капнала съм като круша...".
Васка  и Веска... Затова и около нас беше все весело – 
като се започне от Васильов ден на 1-ви януари, та чак до 31 декември. Спомням си веднъж леля донесе специален подарък на баба. Консерва ананас. Доста екзотично. Кът за онова време. Но баба не знаеше какво има в консервата. Чета й аз:
- А НА НАС.
 При което баба реагира припряно:
- Какво на вас, какво на вас?
А аз пояснявам:
- Така се казва този плод, бабо! Ананас, не го искам за нас!
Имах и една по-горчива история. Разсърдих се веднъж на майка и татко. И си събрах багажа –при баба да се местя. А за по-сигурно дори й казвам:
- Бабо, нали като умреш, ще ми препишеш твоето жилище? В него да живея...
А баба направо зелена стана. И спретна голям скандал на моите родители. Обвинението – подстрекателство на малолетни в стремеж към чужда собственост...
Друг път пък някой й беше донесъл газирана вода. Хит на пазара за онова време. Изпихме я и аз й викам:

- Много хубава водка, водичка, бабо! Искам още...
Да, но баба си мисли, че тази специална вода се казва "водка". Отива баба на другия ден в магазина да ми купи газирана вода –  нали съм внуче – да ми угоди. И казва на магазинерката:
- Внучката търси от онази там – водката...
При което магазинерката я гледала и се чудела каква е тази внучка – от ранно детство да посяга към водката. И баба се върна с празни ръце...
Много бяха комичните истории на дуото Васка и Веска, изпъстрили като пролетни цветя детството ми. С баба си подхождахме добре. Като съществително и прилагателно име във весело изречение...




Friday, 9 June 2017

Мъката...

Залива мъката...

На татко*

Залива мъката с кално вино
изпепеляващия бунт в мен,
че си превърнат вече в минало
от мислите самотни сътворен.

Отиде си дори не знам къде
според религията - дано в рай.
Или на Изток слънце пак оре
живот в прераждане през май.

А много са теориите за смърт,
но аз усещам просто, че те няма,
залутана в тунелите на кърт,
залутана в коварна черна яма.

Това е тя - смъртта на вододела,
на моите детски хубави игри,
в които бащината грижа смела
дари ме с крила, усмивки и мечти.

Но всичко свърши, беше и изтече,
сега дори не знам къде си, татко, ти!
Но спомням си веднъж ми рече:
"Не се страхувай! Действай и бъди!".

* 40 дни без теб


Като по вода

Като по вода!

Днес вали! Ръми в мен спокойствие.
Надеждата - чадър над мен с мечти.
И знам - земята мека носи плодородие,
а отчаянието - отронени от хляб трохи.

Вали, но знам, че в слънце ще те бъде.
Вали, но чувствам твоята любов над нас.
Обичаме се, силни сме! Дано пребъде...
Едно петле изпя за теб в утринния час.


Sunday, 4 June 2017

Пространства

Пространства

Това са нашите пространства
разтегнати от думи неразбрани,
сковани от замлъкнало мълчание,
висящи над стъпки проиграни.

Хоризонти - отдавна ослепели
от ежедневно безразличие...
И пътища - отдавна оглушели
от скитащо пред нас двуличие...

Това са нашите пространства,
в които всички ние се търсим.
Увиснали студени странства
на души - бродещи до късно...

Картина: Рафаел Олбински