Friday, 24 March 2017

Часовникът

Часовникът

В главата ми пулсират секунди, часове, години.
Часовници оцъклени са стегнали пространството.
Съдби човешки се търкалят сред минутите.
Стрелката маха с пръст в лицето ми.

В юзда желязна движа се сред дните.
И всяка моя стъпка мери се във време.
Мечти безбрежни хвърлени през борда.
Неслучващото няма как да се премери...

По път предречен аз пълзя с годините.
Дете, жена, старица са подхвърлен кокал.
Заплетена съм като бримка в историята.
Повтарям се в чужди имена и дати...

Като фалшиви ноти ми звучи часовникът.
Омръзна ми играта му на вчера, днес и утре.
С печалба от лотария щедро ме подмамва:
аз мога да избирам – всекиго и всичко.

В лотарии и обяд безплатен аз не вярвам.
Нима назад аз върнах мигове пропуснати?
Нима поправих в миналото грешки стари?
Затрупва ме с обещания:
                огризи от утехи бъдни и несбъдни...



Отиваш си...

Отиваш си...

Не тъжи, моя приятелко!

Ти бавно, бавно си отиваш.
Оттичаш се с пролетния ден.
С мъглата лепкава се сливаш
без сбогом, като хляб солен.

Аз знам – сега съм тъжна и студена.
Но ти позна ли същността в мен?
А бях тъй топла, нежна и засмена
с криле разперени в слънчев ден...

Аз бях готова даже на предателство.
Сред рая Евин исках в грях да изгоря.
Но кой предаде нашето приятелство?
Кой смело ме отпрати? Не че те виня...

Помръкнал изгревът с теб замина,
без думи, без извинения и без такт.
Божествен  полъхът и той отмина...
Остана само кадър от мимичен акт.

Дали не сбърках, че не те замолих?
Но за какво ми е любов без страст?
Лъжливи обещания аз не сторих...
Аз искам обич, не над тебе власт...

Признавам си – не те достигнах.
Признавам си  – загубих те в мечти.
И знам – тъгувам вечно, че не литнах.
Но идват времена на прошка 
                             и пречистени сълзи.

Диагноза


Диагноза

Там нейде в кръчмата от младостта
приспахме страстите любовни.
И с медицински диагноза "без
допамин*" класирахме се "годни".
А после се застягахме за път –
утъпкан, но от локви кал ръждясал.
Завлачихме хомот от плът и кръв,
в тор от пръст и троскоти обрасъл.
Предъвквани от дните злобни 
палта дебелокожи ний заметнахме.
Прицелени в мишени от стъкло,
и с маска за защита  слепнахме.
Така със подновени кожи и лица
се борим за последната стограмка,
наточила любов от младостта
в кръчмата, изпаднала в дрямка.

Допаминът е химично производно на аминокиселината тирозин, с което напоследък се обясняват "симптомите" на влюбването



Thursday, 23 March 2017

Гледна точка

Любовта за мен е възприятие
на твойто Аз –  през моите очи,
на емоции, опънати в разпятие,
на скрити от споделяне сълзи.

Pазумът ми вероятности чертае,
нo на чувствата заложница съм до зори.
Със истини изстрадани  пътеки вая
по тях трудно  се катериш ти.

В моя свят тъй субективен –
пространствата са твоите врати.
Затваряш ги след дъжд проливен,
заключваш сам мечтани висини.

Математично можем да се срещнем,
и честота еднаква в нас да затрепти.
Но способни ли сме да погледнем,
света на другия – през чуждите очи?

Носталгично

Носталгично

В пламъка си старото кандило
нюанси приказни заплита.
Проблясва тихо по стената
загубена светулка. И отлита.
Посипва времето с ноти мелодични
ръцете голи на вечерни самодиви.
Понесени от танците ритмични
поръсват небосвода с билки диви.
Конци оранжеви на минзухари
извезват сръчно ризите им бели.
По снагите им тънко-стройни
дъгите са колани цветни сплели.
В напевите стихове пулсират,
в хорото вито хваща се луната.
Завъртат се в кръгове небесни,
мълвят те думи благи в играта.
И сенки мои родни там се спират
и пълна е с грозде пак лозата.
Очите ми през сълзите се взират
в тез снимки пожълтели по стената.



Monday, 20 March 2017

Моята среща с Африка

Моята среща с Африка

Прозорецът обещаваше жега. От топлата стая светът изглеждаше друг. А всъщност беше снежно-леден. Двадесет градуса под нулата. Навън. Както винаги през януари.

И ти дойде съвсем случайно на гости вкъщи. Донесе горещина от сърцето на Африка. Богиня Маву* от плът и кръв. Седнала на масата до мен. Като пясъчна роза. Поведена от майчина обич. Последвала сина си в тази страна на ледовете и бялата вечност.

Езикът ти не знаех. Но исках да нарисувам това далечно сияние на Сахара, което излъчваха кадифените ти очи. Тъгата ти изгаряше студеното слънце. В кожата ти играеха нюанси на кафе, които скриваха възрастта ти. Високите ти скули блестяха в лилаво-златисти отблясъци. В косите ти, стегнати здраво зад тила, вълните на Нил бяха вплели цветни птици. Чертите ти бяха фини и нежни, загадъчни и далечни. Носът ти по-скоро прав и тънък се спускаше премерено над сочни устни. 

Плодородна като самата Африка, ти беше дала живот на много синове и дъщери. Те пък те даряваха с внуци и правнуци. Но пустинният вятър не ги пожали. Разпръснал ги беше като песъчинки по целия свят. Песъчинки, които дори и ти не можеше да събереш. Нито с ритуални танци, нито с жертвоприношения, нито с горещи молитви. Светът беше прекалено съвременен...

Тялото ти, толкова слабо и миниатюрно, излъчваше царствена осанка. Движенията ти бяха бавни. Сливаха се с ритъма на тъжна африканска балада, която се носеше около теб. Ритъмът  на барабаните дундун, бата, сакара сякаш събираха вятъра в моята стая. Ботушите раняха краката ти. Ти си свикнала на свобода... 

Чрез теб прегърнах Африка. Болна, екзотична и истинска. В твоето отражение пътувах. А ти искаше да пуснеш лятото навън от стаята...

Маву е богинята на луната в Западна Африка, покровителка на плодородието и майчинството.



Friday, 17 March 2017

Пролетна молитва

Пролетна молитва


Понесена и белонога
разлистваш тайни ти в мен.
Уверена зеленоока
разтапяш смръзналия ден.
Аз къпя се в роса, живителна 
за пръстите ми вцепенени.
Съзирам тайни, сплетени в листа
да хвърлят топли светлосенки.
Долавям притчите на боговете
в жуженето над синевата.
Ликувам и съм благодатна
да пия глътки чисти от водата...
С пролетната ти молитва
една свещичка в мен запали.
Гори и бавно се разтваря
живителна в мен отвара...